На 18 км югозападно от град Дупница, между двата бряга на река Струма, е разположено малкото градче Бобошево. Тук се намипа  един от най-старите манастири в България - "Св. Димитър".
 Разположен е на около 4 км. над град Бобошево и представлява малка, еднокорабна сграда с вътрешни размери 4,15 м на 2.66 м и височина 5,50 м. Снабдена е с полукръгла отвън и отвътре апсида, широка 1,38 м и дълбока 0,70 м. В източната стена, в ляво от апсидата, има полукръгла ниша (0,45 х 0,52 х 0.37 м.) а в северната стена — четвъртита (0,20 х 0,20 х 0,25 м.). На запад се намира входът, висок 1,85 м и широк 1,25 м. Сводът е полуцилиндричен. През 1864 г. е прибавен притвор с вход на север и с пет аркирани прозорци. Подът на наоса е застлан с каменни плочи.
Пнастоящем Бобошевският манастир е нефункциониращ и представлява комплекс от черква и жилищни сгради, намиращи се на около 500 м. североизточно от нея. Църквата е еднокорабна с полуцилиндричен свод, двускатен покрив и малък притвор. Надпис над входа съобщава годината на изписването на църквата (1488) и имената на ктиторите – йеремонах Неофит и синовете му поп Димитър и Богдан. В нишата над входа е представен патрона "Св. Димитър на кон", а на западната стена на наоса са запазени две сцени от житието на светеца – "Св. Нестор пред император Максимилиан" и "Мъченическата смърт на св. Димитър". Стенописите в църквата следват утвърдената в средните векове декоративна система за украса на християнски храмове. Сред традиционните сюжети се открояват сцените на земните страдания на Христос със своята динамика и експресивна сила. Иконостасът на църквата датира от 17-18в., което го прави един от най-старите по българските земи. В него са включени царските двери (17в.) и три икони, като най-голям интерес представлява тази на Свети Димитър на кон, стъпил върху скорпион.



Тук са застъпени няколко художествени традиции, фигурите са раздвижени, образите — емоционални, а лицата изразителни. Тоновете са тъмни, наситени, добре хармониращи. Правят впечталение многофигурните композиции. На свода се виждат 3 големи медальона, като централно е изобразена фигурата на Христос, обкръжена от 4 ангели. Отстрани, в по-малки медальони, са разположени пророците Мойсей, Аарон, Йезекиил и др. Под тях са нарисувани 2 пояса сцени: горен, включващ големите празници Рождество, Кръщение, Разпятие и др. и долен — с Христовите страсти. По северната и южната стени на манастира, над Страстите, е изобразен още един фриз от медальони с образите на светците войни, тримата мъже от вавилонската пещ и др. В долната част на стените са изписани образите на светци в цял ръст. На западната стена е изобразено Успение Богородично, под което на двете страни на вратата са изписани канонизираните владетели Константин и Елена и Архангел Михаил. 



Манастирът дълго време бил важен духовен център. В началото на 10 в., след построяването на Рилския манастир и обособяването на Атон като монашеска православна република, Бобошевският манастир се оказал на поклонническия път към двете светини. По него неуморно сновяли монаси и поклонници. Поради това манастирът бързо бил възстановен след разрушаването у от турците през 14 в. Ктиторският надпис в църквата сочи 1488 г. като година на възраждането на манастира.

През 15-17 в. Бобошевският край бил известен като  "Българският  Йерусалим". През следващите три века манастирът бил духовно средище в района. Тук имало килийно училище, което подготвяло свещеници и монаси и поддържало жив духа на българите до освобождението на страната през 1878 г. От възстановения в края на 15 в. манастир е оцеляла само църквата - скромна постройка с дебели около метър стени. Преддверието е добавено по-късно, а стените на храма са изцяло покрити със стенописи, дело на йеромонах Неофит и синовете му поп Димитър и Богдан.Стенописите в църквата не се придържат стриктно към установения канон и показват битови детайли - св.Елена е със забрадка, носена от богатите българки в края на 15 в. В украсата на църквата са използвани много растителни и геометрични мотиви.

И още за манистирската черква:
Църквата е архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение.
Църквата е била част от манастирския комплекс на средновековния манастир „Свети Димитър“. Манастирът възниква в началото на Х век, като първоначално се намира на над с.Скрино. В манастира започва своя монашеския път и св. Йоан Рилски. Манастирът е разрушен след завладяването на България от османските турци. Възстановен е по времето на султан Баязид II (1481-1512), но не на старото си място, а на югоизток - над Бобошево. В продължение на няколко века манастирът е важно средище на просветата не само за монашеското братство, но и за българския народ. След Освобождението манастирът постепенно обеднява и запустява - в него престават да идват монаси и управлението му се поема първо от бобошевската община, а впоследствие - от местните свещеници. Освен църквата манастирският комплекс към 1930 г. включва още жилищни постройки, готварница, фурна, хамбар и стопански постройки - плевня, обори, ракиджийница. По това време манастирът притежава 694 дка земя по източните склоноове на Руен, от която 300 дка гори, 250 дка ниви, 100 дка пасища, 30 дка ливади, 10 дка овощни градини, 4 дка зеленчукови градини, както и 5 дка лозе в пролома на рeка Струма, и един метох в Бобошево.
От манастира днес е оцеляла само манастирската църква, която е реставрирана изцяло.

Не обичам таквизи религиозни постройки - не ги посещавам никога... пък и от манастирите само на гейовщина лъха - противни места :-)

всяко е със своята архитектура, природа, а поддържаните манастири и църкви и параклиси - и със своите градини, чешми, в някои и животни - всяко място има своя си чар.