Игнатий Богоносец бил ученик на Свети Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква, където първи въвежда пеенето на божествените песни на два клира - хора, прието по-късно и от другите християнски църкви. Паството му го нарича Богоносец, защото той самият казвал, че „носи Бога в себе си, в душата си". Заради вярата си е бил осъден на смърт от римския император Траян. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.

По същата причина и онези, които не знаят колко са късметлии, си остават по домовете и не ходят никъде през целия ден. В някои села дори се е стигнало до общо задължение „На Св. Игнат по госте се не иде!". Ония обаче, които имат „добър полаз", т.е. които с посещението си носят щастие за през годината, са желани гости. Тях дори още на по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия. Те пристигат сутринта рано в дома на поканилите ги, гощават ги, биват посрещани весело, слагат им трапеза и са изпращани с много дарове.

Всеки от къщните люде е полазник, особено онзи, който стане по-рано и излезе на двора. Той внася също трески, клечки, слама, хвърля ги в огъня и вика: „Чуррр, пилета, агнета, телета, кончета, малки деца, момчета! Чур!". И колкото повече искри изскачат при слагането, толкова по-плодородна ще бъде годината!
Според народното поверие от Игнажден зимното слънце започва да се „събира“ да си ходи, за да дойде на негово място лятното слънце. Това разкрива връзка с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Ето защо Игнажден се възприема като начало на новата, „млада“ година. С нея започва и нов стопански цикъл. Той пък определя нов годишен кръг в живота на отделния човек и на селската общност.
Според други обичаи на Игнажден от всяка домашна и стопанска работа трябва да се посвърши малко - за да се работи леко и добре през годината. Сърмите за вечеря се правят с връхчета - за да са качулати кокошките през годината. Децата не бива да се бият на този ден, за да не бъдат бити през цялата година. Мотовилките на този ден трябва да са намотани. На много места на Игнажден вечерята се прави „Бъдни вечер", а някъде сутринта на празника се удрят със сурови дренови пръчки. На трапезата се слага: боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета. По традиция се месят колачета за всеки член на семейството. Раздават се питки на съседите – за здраве. Освен това на Игнажден се колят прасетата. Забрана има за изнасяне на каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Не се иска и дава на заем нищо.

Именници: Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Светла, Светослав, Пламен, Пламена